Семинар за учителите по история



Днес 18.06.2011 година в ПМГ “Акад. проф. д-р Асен Златаров” град Ботевград се проведе семинар за учителите по история от София-област.

Доц. Евгения Калинова и доц. Искра Баева от СУ ,,Св. Климент Охридски”  проведоха семинара на тема: ,,Проблеми на учебното съдържание по История и цивилизация.

Глобализацията в света изисква и глобализация в реалното образование. Въвеждането на новости в процеса на учене се обвързва с устойчивостта на образованието, която ни кара да се заинтересуваме от проблемите около нас. В контекста на устойчиво развитие, образованието означава учене през целия живот, а не само усвояване на истини за определен период от време. В образователния процес личността на младите хора стои в центъра на образователния план. Към образователната система са отправени нови изисквания за плурализъм, многообразие, за толерантност, за индивидуален път на обучение. Многообразието на образователното отношение, свободата на личността, съвместното изследване и преоткриване на света, създаването на собствен свят, основан на ценности, изискват и нови различни конфигурации между учител и ученик.

В този нов свят образованието трябва да създаде нова, творческа, интересна и значима за младия човек атмосфера, която да е основана на себепознанието и постоянното образоване на личността. Образованието трябва да бъде структурирано около практическите умения, знания за и в живота. Училището трябва да бъде общност на учещи се. Учителят постоянно се учи в определяне начините за постигане на стандартите, диалозите с учениците. Ученикът развива цялата си личност и интелигентност, като се намира в ситуация на емоционално и интелектуално развитие. В учебния процес се развиват и изграждат способности за търсене и придобиване на знания и умения, нагласи, а не усвояване на определен обем от знания и получаване на готов учебен материал. Ученикът емоционално разбира защо учи: за да знае как да живее в този свят; за да изгражда света около себе си и изгражда хармонични отношения с другите около него.

Една от целите на дискусията бе да се представи съвременната история на България през призмата на дълбоките социално-икономически, политически и културни промени, наложени на България и на цяла Източна Европа от очерталото се в годините на Втората световна война и разразило се след нея противоборство между глобалните идеологии, между Изтока и Запада, между социализма от съветски тип и либералната демокрация, между геополитическите стратегии на САЩ и на СССР, между националните държави и глобализацията. Тези световни тенденции налагат на България да извърви дълъг и мъчителен път първо от традиционно източноевропейско общество към модернизация от съветски тип, а после и не по-малко мъчителна трансформация към общество от западноевропейски тип с политически плурализъм и пазарна икономика и то в условията на глобализация. Все още продължаващите преобразования затрудняват оценките, още повече, че и ние, съвременниците,  сме в плен на незатихващите политически страсти. Но историческата наука може и трябва да дава оценки на извършващото се в момента, при условие, че се основава на достъпните документи и на ясно очерталите се тенденции, и, разбира се, като си служи с историческия анализ.
Доц. д-р Евгения Калинова е преподавателка по съвременна българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя изследва проблемите на българската външна политика след Втората световна война и отношенията власт – идеология – култура. Авторка е на книгите "Българските преходи 1939-1944", "Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955)" и "Победителите и България 1939-1945 г."
Доц. д-р Искра Баева преподава съвременна световна история в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя изследва следвоенната история на Източна Европа, проблемите на Студената война и прехода на Източна Европа от държавен социализъм към парламентарна демокрация и пазарна икономика. Авторка е на книгите "Утопия и реалност", "Източна Европа след Сталин 1953-1956 г." "Българската външна политика след 10. XI. 1989 г." "Българските преходи 1944-1999", "България и Източна Европа", "Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944-1955)"


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК и страницата във FACEBOOK


www.pmgzlatarov.org