Звездни дневници

Коментарите са изключени за Звездни дневници


Откъс от “Звездни дневници” на гениалния полски фантаст Станислав Лем


Седмо пътешествие:

Когато на 2 април, понеделник, прелитах край Бетелгейзе, един метеор, не по-голям от бобено зърно, проби бронята, направи на парчета регулатора на тягата и част от системата за управление, така че вече не можех да маневрирам с ракетата. Облякох скафандъра, излязох навън и се опитах да отстраня повредата. Оказа се, че не мога сам да завинтя резервното кормило, което предвидливо бях взел със себе си. Конструкторите бяха проектирали ракетата толкова нелепо, че се налагаше един да държи с ключа главата на болта, докато другият затяга гайката. Отначало не се разтревожих особено и загубих няколко часа, докато се опитвах да придържам с крака единия ключ, завинтвайки гайката от другата страна. Беше станало време за обяд, а аз още нищо не бях постигнал. Почти бях убеден в успеха, когато ключът се измъкна изпод краката ми и се понесе стремително в космическата бездна. Хубава работа, не само дето не поправих нищо, ами и загубих ценния инструмент. Оставаше ми само да гледам безпомощно как се отдалечава, все по-дребен на фона на звездите.

След известно време ключът се върна по изтеглена елиптична орбита и стана спътник на ракетата, но не се доближаваше до нея толкова, че да мога да го хвана. Затова се върнах в ракетата и хапнах набързо, като не преставах да мисля как да се измъкна от глупавото положение. В това време корабът летеше по права линия с все по-голяма скорост – този проклет метеор беше съсипал и регулатора на тягата. По курса си нямах никакви небесни тела, но не можех до безкрайност да се нося така слепешката. До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност – докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение. За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. Посред нощ ми се стори, че някой ме разтърсва за рамото. Отворих очи и видях наведен над леглото си човек, чието лице ми беше странно познато, въпреки че представа нямах кой може да бъде.

– Ставай – рече той – и вземай ключовете, отиваме да затегнем болтовете на кормилото…

– Първо, не сме толкова близки, че да ми говорите на „ти“ – отвърнах, – и второ, отлично зная, че ви няма. Аз съм сам в ракетата, и то вече втора година, защото летя от Земята към съзвездието Телец. Значи само ви сънувам.

Той продължаваше да ме дърпа, настояваше веднага да тръгнем за инструментите.

– Идиотщина – отсякох вече малко ядосан, защото се страхувах, че от тази кавга ще се разсъня, а аз си зная колко трудно заспивам след такова рязко събуждане. – Никъде няма да ходя, просто няма смисъл. Завинтеният насън болт няма да промени реалното положение. Моля ви, оставете ме на мира и веднага се изпарявайте или изчезвайте оттук по друг начин, докато не съм се събудил.

– Та ти съвсем не спиш, честна дума! – извика упоритият призрак. – Не ме ли познаваш? Я погледни!

Той докосна брадавиците на лявата си буза, големи колкото горски ягоди. Инстинктивно се хванах за лицето, тъй като и аз имам там същите брадавици. И мигновено разбрах защо човекът от съня ми се вижда познат: приличахме си като две капки вода.

– Ще ме оставиш ли най-после на мира! – викнах и затворих очи, вече съвсем сериозно загрижен за съня си. – Щом това съм аз, няма защо да ти говоря на „ви“, но това същевременно е доказателство, че не съществуваш!

Обърнах се на другата страна и се завих презглава с одеялото. Чувах го да дрънка нещо за хорските идиотщини, но понеже не реагирах, той се провикна:

– Ще съжаляваш, глупако! И ще се убедиш, че не си сънувал, но ще бъде късно!

Дори не трепнах. Когато сутринта отворих очи, веднага в съзнанието ми изплува странната нощна случка. Седнах на леглото и се замислих за шегите, които си прави с нас собственото ни въображение: ето, останал сам, без близко същество на борда, аз се бях раздвоил насън, за да задоволя една своя потребност.

След закуска видях, че през нощта ракетата е получила допълнително ускорение, и взех да се ровя в бордовата библиотека, дано открия в книгите съвет за моето фатално положение. Разгънах на масата звездната карта и под светлината на близката Бетелгейзе, затъмнявана периодично от обикалящия около ракетата къс говеждо месо, започнах да търся в района средище на някаква космическа цивилизация, откъдето можеха да ми помогнат. Оказа се обаче, че се намирам в абсолютна космическа пустош, заобикаляна от всички кораби като изключително опасен район поради опасните и тайнствени гравитационни дупки – на брой сто четирийсет и седем, чието съществуване се обясняваше от шест астрофизически теории, и то по различен начин.

Календарът на космонавта предупреждаваше за опасността от непредвидими релативистични ефекти при преминаване през дупките, особено при голяма собствена скорост.

Но аз бях безпомощен. Изчислих само, че ще се плъзна по ръба на първата дупка към единайсет часа, затова побързах да си приготвя закуска, не исках да се сблъсквам с опасността на гладен стомах. Едва бях избърсал последната чинийка и ракетата започна така да се мята, че недобре прикрепените предмети полетяха от стена към стена. Примъкнах се как да е до креслото и се вързах за него, корабът подскачаше все по-неудържимо и аз изведнъж забелязах, че някаква бледолилава мъгла се спуска в противоположната част на каютата, където между мивката и печката се появи неясна човешка фигура. Препасан с готварска престилка, човекът сипваше в тигана разбити яйца за омлет. Погледна ме изпитателно, но без учудване, а след това се стопи във въздуха. Разтърках очи. Бях сам, разбира се, и отдадох видението на мигновено помрачаване на съзнанието.

Седях си все така в креслото или по-скоро скачах заедно с него, когато ме осени прозрение, че това не е било халюцинация. Опитвах се да сграбча дебелия том на „Обща теория на относителността“, който току прелиташе край мен, и успях едва на четвъртия път. Не беше лесно да се прелиства книгата при тези условия, корабът се мяташе от ужасните тласъци като пиян, но накрая открих интересуващия ме пасаж. Ставаше дума за феномените на така наречената примка на времето, тоест огъването на посоката, в която тече времето в границите на изключително силни гравитационни полета; това явление може понякога да доведе дори до обръщане на времето назад и до така нареченото удвояване на настоящето. Дупката, през която преминавах в момента, не беше от най-мощните. Знаех, че ако успея поне малко да извия носа на кораба към полюса на Галактиката, ще прекося така наречения Vortex gravitatiosus Pinckenbachii, където многократно е наблюдавано удвояване и дори утрояване на настоящето.

Управлението беше извадено от строя, но аз отидох в двигателния отсек и човърках там в машинарията, докато успях леко да отклоня курса към галактическия полюс. Тази операция ми отне няколко часа. Резултатът надмина очакванията. Корабът попадна в центъра на дупката към полунощ, всичките му възли вибрираха и жално стенеха, страх ме беше да не се разпадне, но той излезе невредим от премеждието и когато попадна отново в мъртвата прегръдка на космическото безмълвие, аз напуснах двигателния отсек и се видях как сладко спя в леглото. Веднага разбрах, че това съм аз от предната нощ, тоест от понеделник. Без да се замислям върху философската страна на проблема, взех да разтърсвам спящия за рамото, виках го да става бързо – не бях сигурен колко дълго неговото понеделнишко съществуване ще остане в моя вторник, затова трябваше по-бързо да излезем заедно навън и да поправим управлението. Но спящият само отвори едното си око и заяви, че не желаел да му говоря на „ти“ и че само ме сънувал. Напразни бяха всички мои усилия, напразно го разтърсвах, напразно се опитвах да го измъкна насила от леглото. Той се опъваше и упорито повтаряше, че съм бил призрак; започнах да го ругая, а той съвсем логично ми обясняваше, че никъде няма да ходи, тъй като завинтените насън болтове нямало да държат кормилото наяве. Напразно го убеждавах, че греши, молех го, ругаех – дори когато му показах брадавиците, не повярва в думите ми. Обърна ми гръб и захърка.

Седнах в креслото да обмисля трезво положението.

Преживял бях случката два пъти – веднъж като спящ в понеделник и сега, във вторник, като събуждащ. Моето понеделнишко аз не вярваше в реалността на явлението дубликация, но вторнишкото ми “аз” вече знаеше за него. Бях попаднал чисто и просто в примка на времето. Какво да предприема, за да поправя управлението? Понеже понеделнишкият продължаваше да спи, а аз не бях забравил, че тази нощ си поспах сладко-сладко чак до сутринта, всички опити да го събудя биха отишли залудо. В същото време картата предупреждаваше за още множество големи гравитационни дупки, следователно можех да очаквам удвояване на настоящето и през следващите дни. Хрумна ми да напиша писмо до самия себе си, та като се събуди понеделнишкото ми аз, нагледно да се убеди, че мнимият сън е реалност.


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


www.pmgzlatarov.org

This work is licensed under a Creative Commons license.
Реклами

Ива Грухланска бе отличена от ръководството на ПМГ за многобройни участия в конкурси

Коментарите са изключени за Ива Грухланска бе отличена от ръководството на ПМГ за многобройни участия в конкурси


image Ученичката Ива Грухланска от VIII “А” клас бе отличена с грамота за многобройните си изяви в различни конкурси със свои презентации и клипове . Връчена й бе грамота от ръководството на гимназията по повод патронния празник на училището.

В момента видеоклипът на Ива, с който тя участва в конкурса “Това не е просто игра, това е твоят живот!”, посветен на мотото на годишната компания за безопасен Интернет, все още държи второто място в класацията. Това дава право на нейната разработка да участва в следващия етап на надпреварата. В него челните места ще си оспорват видеоклиповете, заели първите три места в отделните държави-членки на Европейския съюз.

Нека да я подкрепим!!!

 

Клипът на Ива Грухланска може да се види на: http://www.youtube.com/watch?v=SDR0FlPc4Kw&feature=feedf.
Организатор на конкурса в България е Националният център по безопасен Интернет при фондация “Приложни изследвания и комуникации”.


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

 


www.pmgzlatarov.org

Яница Накова от ПМГ с награда от Съюза на ветераните от войните

Коментарите са изключени за Яница Накова от ПМГ с награда от Съюза на ветераните от войните


Picture 025 Яница Накова от VIII “В” клас бе наградена от Общинския съвет на Съюза на ветераните – Ботевград.  Наградата й бе връчена на тържеството по случай патронния празник на гимназията лично от председателя на Съюза Цветан Николов. Тя й бе присъдена за  разработка на тема за Втората световна война, с която Яница е спечелила първото място в Национален конкурс.

 


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


www.pmgzlatarov.org

Гимназията отбеляза 126 години от рождението на своя патрон – Асен Златаров

Коментарите са изключени за Гимназията отбеляза 126 години от рождението на своя патрон – Асен Златаров


Picture 016

Годишнината беше почетена с кратко тържество пред паметника на Златаров и баскетболен мач между отборите (девойки) на ГПЧЕ „Алеко Константинов” и ПМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров”. За празника бе предвидена и лекоатлетическа щафета, която обаче се отложи поради лошите атмосферни условия.

Те обаче не уплашиха учители и ученици, които се събраха пред паметника на своя патрон, за да отдадат почит на големия учен, общественик и човек – Асен Златаров. Краткото тържество припомни на учениците кой е той и защо трябва да следват неговите завети. Младите Златаровци разбраха какъв трябва да бъде добрият гимназист и какви съвети е оставил техният патрон за малко кривналите от правия път ученици.

Г-жа Даниела Колева, директор на нашето училище, поздрави всички с празника и раздаде награди за отличилите се класове в обявения предварително конкурс за изготвяне на кътове на Златаров в класните стаи на гимназията.

В края на тържеството бе положен венец пред паметника на Златаров и учители и ученици отдадоха почит на патрона си с едноминутно мълчание.


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

 


www.pmgzlatarov.org

Ренесанс за баскетбола в ПМГ: Убедителна победа за нашите момичета!

Коментарите са изключени за Ренесанс за баскетбола в ПМГ: Убедителна победа за нашите момичета!


s2_PMGmomicheta15feb21136

Приятелската баскетболна среща между девойките на ПМГ "Акад. проф. д-р Асен Златаров" и ГПЧЕ "Алеко Константинов" – Правец, посветена на патронния празник на гимназията ни, завърши с убедителна победа за нашите.

Двата отбора сътвориха в зала "Балкан" запомнящ се спектакъл.
Водени от преподавателя по физическо възпитание Никола Фампарски, нашите момичетата разбиха противника с 88-63 (43-33).

Те всички се раздадоха на 100% на терена, но с най- много реализации се отличиха осмокласничките Диана, Яница, Веселка, Деница и Вера. Въпреки че отстъпиха, девойките от  езиковата гимназия в Правец също се представиха на високо ниво. Особено впечатляваща бе огромната подкрепа с плакати и овации, която баскетболистките получиха от своите съученици и преподаватели, както и от камерната, но стилна денс формация.

След мача директорът на ПМГ г-жа Даниела Колева направи жест към всички участници, като подари на двата отбора и на съдията на мача Лъчо Диков кутии с луксозни шоколадови бонбони и искрено им благодари за шоуто, което сътвориха.

 


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


www.pmgzlatarov.org

Оранжевите плодове и зеленчуци лекуват сърцето

Коментарите са изключени за Оранжевите плодове и зеленчуци лекуват сърцето



 В оранжевите плодове и зеленчуци се съдържат специални антиоксиданти, които са полезни за сърдечно-съдовата система, считат изследователите в САЩ.

Когато човек се храни, количеството на свободните радикали – молекули, които предизвикват възпалителна реакция, в кръвта му се покачва. Ако това се случва в течение на дълго време, расте рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Но ако след основното хранене   се яде оранжев плод, благодарение на антиоксидантите, съдържащи се него, организмът в продължение на няколко часа получава защита от свободните радикали.

Американски учени са установили няколко комбинации от антиоксиданти, които работят най-добре заедно: това са съединенията хесперидин и нарингенин, които се съдържат в портокалите и портокаловия сок, както и в много други оранжеви  зеленчуци и плодове.

Хирурзите от болницата „Св. Антоний“ на британското графство Съри са  изобретили устройство, което ускорява метаболизма и значително снижава чувството на глад ако пациента е само на плодове и зеленчуци.

Външно устройството изглежда като малка пластмасова втулка, която се имплантира в областта на корема под кожата на пациента. Тя създава импулси, които произвеждат хормона PYY, отговорен за намаляване на  апетита и помага по-бързо да се смила храната в организма.

По този начин човек получава възможност да се отърват от пет килограма наднормено тегло за един месец, без да прибягва  до стомашен байпас и липосукция.


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


www.pmgzlatarov.org

This work is licensed under a Creative Commons license.

По-бързи и от светлината

Коментарите са изключени за По-бързи и от светлината



Според теорията на относителността на Айнщайн никой и нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината – 300 000 км в секунда. Върху това твърдение се основава   съвременната физика.

Публикувани  са  наведнъж две научни статии, които   опровергават  теорията на относителността
Германците  надминаха скоростта на светлината

Според теорията на относителността на Айнщайн никой и нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината – 300 000 км в секунда.  Въпреки това, германски учени от университета в Кобленц отрекоха това твърдение. Те са провели експеримент,  който показва, че фотоните могат да пътуват между стъклени призми разположени на разстояние един метър една от друга, мигновено.

Експериментът вече е  повторен в още няколко независими лаборатории. И както заяви единият от авторите д-р Щолхофен, на практика е доказан парадокс, „когато може да се появиш в края на пътя преди да е започнало пътуването.“ Сега трябва да се пренапишат учебниците. И също така, ако работата на германските физици в бъдеще  намери  практическо приложение  се надяваме, че хората ще стигнат до звездите. Сега това се смята за невъзможно, най-малко защото човешкият живот не би бил  достатъчен, дори и да искаме да долетим до най-близката звездна система.

… А американците доказаха, че силата на гравитацията на едни и същи  обекти  може да се променя

Астрофизикът от  университета в Корнел (САЩ), Рейчъл Бийн въз основа на проучване на светлината, която идва до  нас от 2 милиона галактики,  се усъмнява в основните тези на общата теория на относителността. Траекторията на светлината от далечните звезди по пътя към Земята многократно се нарушава в резултат на въздействието на силите на гравитацията. Учените отдавна знаят за това. Според Айнщайн действието на тези сили са постоянни и неизменни във всички времена. Въпреки това, Бийн е успял да докаже, че в периода преди  8 и 11 милиарда години по неизвестни причини, действието на гравитационните сили  е било напълно различно. Но защо това се е случило – не е известно. И изведнъж,   това може да се случи отново утре. Което значи, че  в Слънчевата система планетите ще започнат да променят орбитите си и на Земята няма да ни е никак комфортно.

Май опровергаха Айнщайн!?!


За повече и по-пълна информация разгледайте ВСИЧКИ БРОЕВЕ НА ЕЛЕКТРОНИЯ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


www.pmgzlatarov.org

This work is licensed under a Creative Commons license.

Older Entries Newer Entries