ВИРТУАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ: Красотите на Версайския дворец

Коментарите са изключени за ВИРТУАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ: Красотите на Версайския дворец



 
 

Когато през 1623 година Луи ХІІІ построил ловна хижа във Версай (малко селище на 21 километра от Париж), не е предполагал, че това място ще се превърне в един от най-разкошните дворци в света – „съвършената монархическа обител" и перлата на френската корона. Синът на Луи ХІІІ, Луи ХІV, в своя стремеж да укрепи едноличната си власт, се заел с трудната задача да изгради дворец, ненадминат по своето великолепие и разточителство. Важен елемент в създаването на двореца е изграждането на градина, която да съответства на импозантната архитектура. За целта Луи ХІV поканил бележития майстор на парковото изкуство по това време Андре Льо Нотр, който да претвори в дело идеите на Краля-слънце за величие и хармония. Резултатът от работата на големия творец, ботаник, архитект, художник е забележителен: отводнени са земите около строящия се дворец, оформена е оста изток-запад в перспективата на двореца. Въпреки трудностите, заедно с напредъка на строителството на двореца Льо Нотр съумява да изгради модела на формалната или така нареченият френски стил градина.

 

 

 

За разлика от ренесансовите италиански градини, класическите френски са по-обширни и изпълнени със светлина. В противовес на всички барокови декоративни градини в Европа, френските са строени по известния принцип, че простотата е красота. Отделните елементи на парка са свързани геометрично и чрез простотата на своето съчетание, като стремежът е чрез композицията да се утвърди абсолютизмът на кралската власт и философското разбиране на Луи ХІV за света. 

Това, което в ренесансовата градина изглежда разпръснато и неорганизирано, подчинено като че ли на законите на шанса, във френската класическа градина е хармонично организирано като наниз от перли.  Френският класицизъм и паркът Версай, като най-ярък пример за класическа градина, е триумф на геометричната композиция.

 

Паркът се разпростира на огромно пространство (101 хектара). Нищо в него не е незначителен детайл. За класицизма не достатъчно да издигнеш самотни речни богове, нимфи или емблематични алегории. От парковия архитект се очаква да измисли цяла програма, някаква философия на вселената, в която най-значимите елементи да са подредени в определен ред, подчинени на логично развитие, което гарантира поглед върху основните взаимоотношения между митологията и природата.  

Във Версай всичко – форма, размер, цвят, растения, вода и скулптури, е изградено в определено съответствие, намерено е съвършеното съчетание за представяне на абсолютното. Паркът е симетрично изграден около основната ос изток – запад, свързана с пътя на слънцето и утвърждаването му като върховно митологично божество. Второстепенни оси и диагонални алеи свързват отделните елементи и кръгли басейни. Всичко е симетрично, дори да е изградено на няколко нива. Различно е отношението към растителността – дърветата, например, са щателно окастрени, за да изградят истинска архитектурна забележителност от растителност, да повторят чрез формата си основната концепция – редът е красота.

 

Цветните лехи се разполагат в близост до двореца и със своята подредба не само, че не нарушават хармонията, но я допълват. На техния пъстър килим изпъква дворецът, величествено издигнат на огромна тераса, откъдето човек може да им се наслаждава и да оцени тяхната симетрия и простота. Вниманието е насочено към формата. Например, южната цветна леха – „Parterre du Midi"- е организирана чрез добре подрязан нисък чимширов жив плет, обрамчващ ниски цветни картини, а в северната цветна леха „Parterre du Nord" с чимширените огради се редуват цветни и тревни площи. Между тези две цветни лехи са разположени двата орнаментни басейна, които са обхванати от пръстен от скулптури, символизиращи реките на Франция. Местоположението на парковите елементи в тази част на градината е подчинено на принципа на намаляване на нивото с цел постигане на по-добра перспектива, когато се гледа от нивото на водната територия. 

Важни за френската градина са романтиката и чувството за простор и свобода.

 

Техен основен изразител е била водата със своята динамика и блясък. Наличието на фонтани и водни басейни, в които заобикалящите ги форми и цветове намират своето отражение, са придавали приказна атмосфера. В парка има 1400 водни съоръжения, които са украсени с 400 скулптури. Всеки завой на алеите разкрива нови невероятни гледки – нови фонтани, украсени със статуи, беседки, обвити с лиани и дървета, отгледани и орязани в необикновени форми. Основният мит, който е пресъздаден, е митът за Аполон – богът на светлината. Историята на младия древногръцки бог илюстрира слънчевия мит и на триумфа на слънцето са подчинени всички останали статуи и фонтаните по основната ос на градината. Огромният басейн в западната част на парка е украсен от величествено изправящия се в своята златна колесница Аполон. Богът-слънце може да бъде видян излизащ от вълните на зората, започвайки своя ежедневен път. Близо до двореца  е разположена статуята на майката на Аполон – Латона, която се извисява над централния фонтан. Цикълът завършва в пещерата на Тетис, където е показано как богът-слънце е обгрижван в края на ежедневния си път от нимфи.

Паркът е организиран около Големия канал (като във Венеция) – водна площ, покриваща 44 хектара (105 акра) и простираща се на 7 километра, включително и разклоненията. Основната ос разкрива зашеметяващ изглед на запад между редица от италиански тополи, чийто строен силует може да се види над водата. В началото на Канала сгради, наречени малката Венеция, събуждат представата за гондолиери с техните гондоли, яхти и галери, изграждащи цяла флота, използвана за излети, концерти, морски празници. Покрай Големия канал са разположени горски парцели, залесени с местни дървета: дъб, ясен, бук, череша, прорязани от широки алеи. Тези алеи, оградени от единични или двойни редици от дървета (първоначално брястове, а понастоящем липи и букови дървета), са обвързани и наименовани със събития от миналото като: Алеята на пауните, Алеята на смеха и т. н.

Оранжерията във Версай е уникална по своя характер. Вкопана е в склона в долната част на двореца. Оградена от голямата стълба (100 стъпала), тя е перфектно защитена и от склона. Поради разположението си изцяло на юг и покрита с двойно стъкло, в нея се запазва постоянна температура между 5° и 8°C даже и през зимата. Там се отглеждат около 1000 топлолюбиви растения – портокалови и лимонови дървета, палми.

Намиране на достатъчно вода за великолепието на фонтаните  е била една от постоянните грижи на Краля слънце. Той се е безпокоял за това даже по време на война и е обмислял изпомпване на вода от Лоара, която е отдалечена на 200 км от мястото. Снабдяването с вода е проблем и днес, както по отношение на количестевото, така и по отношение на качеството. Никак не е лесно да се поддържа хидравличната мрежа от 200 километра канали, просеки, и акведукти в района. Системата, създадена от инженерите на Луи ХІV, е уникална по своето техническо изпълнение, мащаби и начин на съхранение. Първоначално планирана като полузатворена окръжност, системата съдържа едновременно надземни и подземни резервоари, галерии, и помпи. Техниците непрекъснато се стремят да я поддържат в нейния оригинален вид. Дали от олово, камък или бронз, версайските фонтани винаги възпроизвеждат истински произведения на изкуството от вода. Тридесет и два от различните фонтана във Версай и Трианон са с хидравличен ефект. Формата на струята определя дали водата блика нагоре като кипящ водоскок или да се развихря във вид на пръски. Фонтанът на Нептун, където се представят нощните илюминации и забавления, изхвърля 58 струи и е със 147 хидравлични ефекта. 

Луи ХІV бил толкова запленен от резултатите на многогодишните си усилия, че изготвил пътеводител – "Начин за представяне на градините на Версай". Мистериозно е предназначението на текста, тъй като той не е бил публикуван. Най-вероятно е използван при официални приеми от персонала, поддържащ фонтаните, за да спазват реда на тяхното включване или изключване. Даже в наши дни посетителите на Версай могат да вървят по стъпките на Краля слънце. Заслужава си човек да отдели от времето си и да посети всички места, посочени в списъка на краля:

1. Басейна с орнаментите (Parterre d’Eau)

2. Оранжерията

3. Балната горичка

4. Фонтанът на Латона

5. Бакхус и Сатурн

6. Горичката на колонадата

7. Фонтанът на Аполон

разходка с лодка по Големия канал до Менажерията и Трианон 

8. Сводестата горичка

9. Фонтанът на Енцеладус

10. Флора и Церера 

11. Горичката на Аполон и баните 

12. Фонтанът на Дракон

13. Фонтанът на Нептун 

14. Детската алея (allée des Marmousets) и фонтана на нимфите 

15. Пирамидалния фонтан


www.pmgzlatarov.org

 

Advertisements

Четенето на хартия е по-бързо

Коментарите са изключени за Четенето на хартия е по-бързо



 

Това показват резултатите от проучване на консултантската компания Nielsen Norman Group.

В него 24 души получават задача да прочетат кратък разказ от Ърнест Хемингуей. Всеки чете на една от четири възможни платформи: компютърен екран, Kindle 2, iPad и напечатана книга.

Оказва се, че четенето на iPad и Kindle 2 е съответвно с по 6,2 и 10,7% по-бавно от това на книга. Въпреки това онези, които са чели на iPad и Kindle 2, са по-удовлетворени от четенето, отколкото другите, които са чели книга. И докато разликите в оценките на електронните четци и на напечатаните книги са малки, удовлетвореността от iPad и Kindle 2 е значително по-висока от тази от компютърния екран. Оплакванията от електронните четци са от теглото на iPad и контраста на Kindle 2.


www.pmgzlatarov.org

Водораслите произвеждат ток

Коментарите са изключени за Водораслите произвеждат ток



 
Учени от Станфордския университет са успели да получaт ток от водорасли! Това откритие може да бъде първата стъпка към създаването на екологично биоелектричество.

Токът, които са получили учените се изработва по време на фотосинтезата на водораслите, която  както знаем, е процес на конвертиране на слънчевата енергия в химична.

Ученият от  Станфорд Won Hyoung Ryu  публикува статия в списание Nano Letters, в която пише, че той и колегите му са първите, който са в състояние да получат електрони от растителните клетки. В момента опитите продължават.

Как се получава тази електроенергия? Учените са разработили специален свръхостри и тънки наноелектроди от  злато. Тези електроди са били вградени в клетката на растението  през мембраната. Било  установено, че по време на фотосинтезата  електродите започнали да предават електрически ток.

Won Hyoung Ryu   казва в статията си, че   тези експерименти са само в първоначалния си етап и се изпълняват само с единични клетки. Въпреки това, данните са вече окуражаващи, защото е твърде възможно клетките да се превърнат в нов начин за генериране на енергия


www.pmgzlatarov.org

Класация на изобретенията

Коментарите са изключени за Класация на изобретенията



Журналистът от в. "Индипендънт" Саймън Ъзборн е класирал 101
изобретения, които са променили света.

1. Сметалото, 190 г. За пръв път е било използвано от китайската
династия Хан.
2. Архимедовият винт, 700 пр.н.е.
3. Аспиринът, 1899 г. Измислен от Хипократ, първоначално аспиринът е представлявал чай от кора на върба.
4.Atari 2600, 1977 г. Първата конзола.
5. Бодливата тел, 1873 г.
6. Баркодът, 1973 г.
7. Батерията, 1800 г.
8. Велосипедът, 1861 г. Бил е изобретен като играчка за мъжете през 1820г., но след това станал най-популярният вид транспорт.
9. Химикалката, 1938 г.
10. Blackberry, 1999 г. Тези телефони станаха популярни едва през последните няколко години…
11. Лъкът и стрелата, 30,000 пр.н.е
12. Сутиенът, 1913 г. Първоначално сутиенът е представлявал "устройство", състоящо се от носна кърпичка и ластик, което било алтернатива на грозните тогава корсети.
13. Копчето, 1235 г. В днешно време 60% от всички копчета в света се произвеждат в китайския град Qiaotou.
14. Видеокамерата, 1983 г.
15. Фотоапаратът, 1826 г.
16. Cardiac pacemaker, 1958 г.
17. CD-то, 1965 г.
18. Навиващото се радио, 1991 г. Радиото се захранва на принципа на ръчния часовников механизъм навива се и не се нуждае от батерии.
19. Компасът, 1190 г.
20. Презервативите, 1640 г. Въпреки че египтяните ги създали преди 3,000 години, гинекологът Габриел Фалопио първи въвежда употребата им през 16 век.
21. Кредитната карта, 1950 г.
22. Цифровият фотоапарат, 1975 г.
23. Цифровата TV записвачка, 1999 г.
24. Дигиталният часовник, 1972 г.
25. Барабанът, 12 000 пр.н.е
26. Динамитът, 1867 г. Една от съставките му са фъстъците. През 1896 Алфред Нобел използвал богатството, натрупано от динамитът, за да финансира Нобеловите награди.
27. Електрическата самобръсначка, 1928 г.
28. Гумата за триене, 1770 г. Преди да бъде изобретена, чертожниците са използвали хляб, за да трият написаното.
29. Факс машината, 1843 г.
30. Оптичният кабел, 1966 г.
31. Огънят, 590 000 пр.н.е
32. Кукичката, 30 000 пр.н.е
33. Дискетата, 1971 г. Първата дискета е изобретена от Алън Шугърт, служител в IBM и е съхранявала едва 100 килобайта.
34. Съвременната тоалетна, 1597 г.
35. Хладилникът, 1834 г.
36. Gore-Tex, 1972 г. Това е водонепромoкаем материал, от който се правят много ски екипировки. Порите му са 20 000 пъти по-малки от големината на водна капка и 700 пъти по-големи от молекулите на парата.
37. GPS, 1978 г.
38. Гилотината, 1792 г.
39. Пушката, XIV век
40. Двигателят с вътрешно горене, 1859 г.
41. iPod, 2001 г.
42. Чайникът, 1891 г.
43. Лаптопът, 1982 г.
44. Лазерът, 1960 г.
45. Косачката, 1830 г.
46. Моливът, 1564 г.
47. Електрическата крушка, 1848 г.
48. Ключалката, 2000 пр.н.е
49. Автоматът, 1884 г.
50. Механичният часовник, 1092 г. Първият механичен часовник е изобретен през 11 век от китайски монах. Устройството тогава се е захранвало от водата. Вида на часовниците не се променя, докато през 1335 г. не се появява часовникът с махало.
51. Микрочипът, 1958 г.
52. Микроскопът, 1590 г.
53. Микровълновата фурна, 1946 г.
54. Мобилният телефон, 1947 г. Днес телефоните поддържат Microsoft Windows Mobile и има безжична връзка с Интернет, благодарение на технологията HSDPA, която позволява скорост до 3.6 Mbps. Освен това смартфоните са с плосък сензорен екран, което позволява  да се работи само с докосване с пръст, със стилус или с химикалка.
55. Компютърната мишка, 1964 г.
56. Nintendo Gameboy, 1989 г.
57. Шумоизолиращите слушалки, 1988 г.
58. Кламерът, c.1892 г.
59. Хартията, 105 г.
60. Компютърът, 1977 г.
61. Ралото, 100 г.
62. Надуваемата гума, 1845 г.
63. Джобният калкулатор, 1971 г.
64. Поляроидната камера, 1947 г.
65. Тостерът, 1926 г.
66. Лепящите се листчета, 1973 г.
67. Печатарската машина, 1454 г.
68. Qwerty клавиатурата, 1868 г.
69. Радиото, 1895 г.
70. Роботът, 1921 г.
71. Гуменият ластик, 1845 г.
72. Седлото, 200 г.
73. Самобръсначката, 1895 г.
74. Тиксото, 1937 г.
75. Шевната машина, 1830 г.
76. SMS, 1992 г. – Първото SMS съобщение е било изпратено преди 15 години и е съдържало пожеланието "Весела Коледа". Най-голяма популярност SMS услугите печелят през 90-те години на 20 век, а в момента ежедневно изпратените съобщения са милиони. Само британците си изплащат по над 1 млрд. SMS-а седмично.
77. Очилата, 1451 г.
78. Стетоскопът, 1819 г.
79. Швейцарското ножче, 1897 г.
80. Спринцовката, 1844 г.
81. Телефонът, 1876 г.
82. Телескопът, 1608 г.
83. Телевизията, 1925 г.
84. Интернет, 1969 г. В началото потребителите на Интернет са били 4. 10 години по-късно броят им се увеличава на 50 000, а днес в Мрежата са над 1.2 милиарда души. Това е почти 20% от населението на Земята.
85. Кибритената клечка, 1826 г.
86. Хапчето за спешна контрацепция, 1951 г.
87. Термометърът, 1592 г. Първият термометър е дело на Галилей.
88. Инструментите, 2 600 000 пр.н.е.
89. Четката за зъби, 1498 г.
90. Портативното радио, 1953 г.
91. Транзисторът, 1947 г.
92. Дистанционното, 1950 г. Първото устройство е създадено от компанията Zenith Electronics през 1955 г. и се е наричало "Lazybones" (лениви кости). Първоначално то се е свързвало с телевизора посредством жица.
93. Чадърът, 2400 пр.н.е
94. Прахосмукачката, 1901 г.
95. Велкрото, 1948 г. Популярната лепенка се използва масово за закопчаване.
96. VHS записвачката, 1976 г.
97. Вибраторът, 1902 г.
98. Уокменът, 1979 г. Марката е запазена от Sony преди близо 30 години.
99. Везните, 5000 пр.н.е.
100. Колелото, 3500 пр.н.е.
101. Ципът, 1913 г.


Учени създадоха програма за разчитане на древни писмености

Коментарите са изключени за Учени създадоха програма за разчитане на древни писмености



Нова компютърна програма успя за няколко часа да разчете език, използван в библейски времена, съобщи интернет порталът на National Geographic. Учени смятат, че тя е в състояние да дешифрира текстове на "отдавна изгубени" писмености.

Създадена в Техническия институт в Масачузетс, програмата може автоматично да превежда угаритски, който се състои от точки и клинообразни знаци. Останки от древната писменост са открити през 1928 г. от археолози, докато правели разкопки край сирийския град Угарит.

Повече от четири години били необходими на специалисти да разчетат написаното, докато програмата се справила за часове. Тя сравнила основните символи и мотиви с най-ранните семитски езици.  

"По принцип разчитането на подобни текстове винаги се е смятало за един вид детективска игра на учените. Никога не сме и предполагали, че компютрите могат да ни окажат такава помощ", казва Реджина Барзили, професор по компютърни технологии.

Компютърният лингвист Ричард Спроут обаче предупреждава, че невинаги е възможно да се сравнява един език с друг. Етруската писменост например е била използвана в централна и северна Италия около І в. пр. Хр., а близо шест столетия по-късно е била изместена от латинската. Съществуват едва няколко образеца на етруски текстове, но и те са трудни за разчитане, тъй като учените нямат база за сравнение на символите.


www.pmgzlatarov.org

Училищен лаптоп за 35 долара!?!

Коментарите са изключени за Училищен лаптоп за 35 долара!?!



 
В Индия се работи по създаването на най-евтиния лаптоп в света. Преносимият компютър струва едва 35 долара, има екран, чувствителен на докосване и ще бъде предоставен за нуждите на образователните институции през 2011 г. , съобщава Ройтерс. Освен всичко друго, устройството ще може да бъде захранвано и с ток от соларен панел.

Министърът на науките и технологиите в Индия Капил Сибал обяснява, че компютърът е предназначен за всички учащи се – от основното училище до студентите в университетите. Неговото министерство е започнало преговори с международни компании за стартиране на масово производство. От ведомството коментират, че тяхната цел е цената на компютъра впоследствие да спадне до 20 или 10 долара.

Лаптопът работи с предварително инсталиран интернет браузър, PDF четец и софтуер за видеоконферентна връзка. Според министъра архитектурата на компютъра позволява да бъдат добавяни нови хардуерни елементи в зависимост от изискванията на потребителя.

Лаптопът е направен от научни екипи на Индийския технологичен институт и Индийския научен институт.

 
  


ВИРТУАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ: Перлата на нашето Черноморие

Коментарите са изключени за ВИРТУАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ: Перлата на нашето Черноморие



 

Такива места се свързват  със спокойствие, съзерцание, уединеност и пълно освобождаване от съвременния стрес. Тези особености са още по-пълно изразени днес, когато става дума за екологичен и културен туризъм.

 По силата на Крайовската спогодба Южна  Добруджа се връща на България, отнета след Ньойския договор през 1918 г. Сърцето на починалата кралица напуска резиденцията на 8 септември 1940 г. – един ден след подписване на спогодбата. След 1944 г. новата българска власт предоставя бившата кралска резиденция на учените. Хората на науката и изкуството са хора на духа. И те се заемат с поддържането и развитието на това място с оглед новата му функция. С министерска заповед от 1955г. на територията на парка на лятната резиденция на румънската кралица в Балчик се създава филиал на най-старата ботаническа градина – тази в София, открита през 1892 г. Начело на съзидателния процес застава тогавашният ректор на Софийския университет акад. Даки Йорданов. Признателните българи от Балчик увековечават името му, като го дават на улицата към ботаническата градина.

Паркостроителят Никола Минчев, дългогодишен ръководител на градинарите в резиденция Врана, се включва активно в правенето на морската ни ботаническа градина в Балчик. Започват пионерни усилия за оживяване на ландшафта. Засаждат се испански ели, доставени от разсадника на двореца Евксиноград, кипариси от разсадника на парка „Аязмото" в Стара Загора. С военни камиони се донасят кактуси и млечки от ботаническата градина на Университета в София. Поставя се началото на едроразмерна колекция от бодливковци, която е втората по големина след колекцията в Монако.

 

Съкровищница на растителни видове

 

Който е  влязъл в балчишката ботаническа градина, е останал очарован от багри, форми и хармония. Той винаги носи очарованието в себе си и изпитва желание да се върне пак.

Когато посетите ботаническата градина, вниманието ви със сигурност ще бъде привлечено от сбирката от сукулентни растения. Тя включва 600 вида, представители на 40 семейства. Повечето от тези растения са експонирани на открито в периода от май до октомври в непосредствена близост до Градината на боговете (Аллах Бахча). Ще се насладите на всички  цветове от дъгата, защото ще срещнете колекциите от едногодишни летни (пламъци, петльов гребен, турти, петунии ) или пролетни (лалета, незабравки, парички, теменужки) цветя. Там, където водите от градината на боговете поемат своя път към Розариума, расте дивия рожков (Cercis siliquastrum). Той се представя с цялото си величие и красота през април и май, когато кичури от розови цветове се появяват и върху старите клони, и по ствола на дървото. Явлението се казва каулифлория.

Няколко стъпала по-надолу под сянката на дърветата ще се запознаете с част от света на сенкоиздържливите видове, които от своя страна ще ви разкрият чудната гледка към конусовидните чимшири, заобиколили плитък басейн с водни лилии. Разкошните млечнобели цветове на водната лилия омайват всеки, който ги погледне, но не по-малко красиви и обаятелни са големите цветове на магнолията, разперила клони над басейна. Тук е един от най-старите на Балканския полуостров екземпляри от вида едроцветна магнолия (Magnolia grandiflora), която у нас се среща само по черноморското крайбрежие. Срещу басейна с чимширите растат интересни голосеменни видове като туйопсис, ефедра и гигантска туя. Сред забележителните покритосеменни са видове като платанолистната стеркулия (Sterculia platanifolia), назъбената фотиния (Photinia serrulata) и вечнозеления дъб (Quercus ilex). Продължавайки разходката, минавайки по широката алея, водеща към Параклисa, ще видите книжното дърво (Broussonetia papyrifera), от чиято кора се произвежда най-фината хартия в света. Недалеч от книжното е разположено бонбоненото дърво, чиито плодове са неразпадащи се кутийки, със силно удебелени, месести, сладки плодни дръжки и с аромат на ромови бонбони. Използват се за храна, а в Китай от тях се прави лекарство против алкохолизъм.

Стигаме до Гетсиманската градина, в която има райски ябълки, смокини, маклура, японска мушмула, хурма, нарове, дървото-лале.

Розариумът пък е приютил в себе си над 30 сорта хибридни рози, сред които, разбира се, и известната маслодайна роза (Rosa damascena).

Покрай успоредната на плажната ивица алея растат красивите пауловния и каталпа, ароматната японска лоницера, текомата, както и красивите перуники.

Стръмните каменни лабиринти са препятствие, което си струва да преодолеете, за да видите каучуковото дърво  (Eucommia ulmoides). А тези, които искат да се гмурнат в свежестта на прохладната гора от иглолистни видове, трябва да минат през тунел от чимшири, който ще ги отведе до колекции от аризонски кипариси, алепски и веймутов бор, източна и западна туя. От иглолистните видове интерес представлява пинията, която е разпространена по Средиземноморието и е известна като културно растение още сред етруските в началото на I хилядолетие пр. Христа. Семената й са най-едрите сред иглолистните – в 1 кг се съдържат около 1500, докато при другите иглолистни те са много повече.

Всичко това превръща ботаническата градина в един „Остров на хлорофила". За какво всъщност се сеща човек когато чуе „остров" – море, пясък, екзотика, палми…Е, и на този остров има и внушителна колекция от палми, която включва 33 вида, някои от които са над 50 годишни. Един вид от тях бихте могли да видите на открито целогодишно и това е палмата трахикарпус (Trachycarpus fortunei).

 В ботаническата градина в Балчик сега се отглеждат около 3000 растителни вида. Тези тревисти, храстови и дървесни видове принадлежат към 37 семейства и над 800 рода с невероятно голямо разнообразие от вариетети и форми. В парка дърветата и храстите наброяват 313, а тревистите растения – 409 вида и форми. Поддържат се колекции от интересни за науката и привлекателни за посетителите групи растения:

Кактуси и сукуленти – около 650 вида;

Бромелии – 30 вида;

Орхидеи  – 18 вида;

Филодендрони – 14 вида;

Палми –  33 вида, като някои от екземплярите са на възраст повече от 50 г;

Фикуси – 17 вида и форми;

Сансевиери – 16 вида;

Бегонии – 52 вида и форми;

Пеперомии – 30 вида и форми;

Пилеи – 11 вида.

 


www.pmgzlatarov.org

Older Entries